Да се краде – човешко е или е човешко право
Световният пролетариат се събуди една сутрин, отвори Facebook и изгледа постнатия на стената му клип против ACTA. После се зачете в собствената си конституция и се приготви да стачкува. Искаха да отнемат основното му човешко право – да консумира, без да плаща. Да яде и да пие на корем в един виртуален ресторант, в който сметката никога не идва. И то да яде и да пие неща, които иначе едва ли би си поръчал, но понеже са оставени без надзор на общата шведска маса – какво пречи да бъдат опитани.
Всъщност кой я писа тази конституция и кой раздаде тези права. Авторът трябва да е завареното положение, а фундаменталният принцип – „защото така сме свикнали”. Свикнали сме интернет да е улица, на която каквото намериш, си е за теб. Можеш да го вземеш, без да питаш, без да се оглеждаш за собственика му. И никой не виждаше в навика поне лека ненормалност. Както и никой не приемаше досегашното положение като временно, като безплатен обяд, който едва ли ще се сервира всеки ден до края на света.
Когато анархията е носеща ползи даденост, няма нищо по-естествено всеки опит за налагане на ред да предизвиква врява, сравнима с тази, ако на едно циганско гето му кажат – край, от утре всички започват да плащат ток и вода. Гетото обаче не е свикнало и ще измисли логиката, че електромерът ограничава човешките му права. А водомерът е световна конспирация, чиято цел е правителствата да следят колко често обитателите му си мият зъбите. Тъй като същите правителства са взели пари от производителите на пасти и освежители за уста, които пък имат нужда от нови пазари, за да стават все по-богати.
Затова дайте да им покажем, че сме усетили заговора, и да се разбунтуваме срещу алчната концепция за нов ред. Взели сме си един душ, без да платим топлата вода, изтеглили сме си един пиратски филм – кой знае какво е станало. Та това въобще няма да пусне много кръв на големите корпоративни задници.
Каква обаче е каузата на подобен бунт. И дори той да успее, какво ще представлява успехът – че да крадеш, не само е човешко, но вече е и човешко право. Особено пък ако заплатата ти е малка и българска или съвсем не я получаваш. В такъв случай е позволено да си пират и дори да се надяваш на още по-добри дни, когато списъкът с човешките ти права ще включва и пълнене на количката в супермаркета без задължителното минаване през касата. След като е човешко да ти се яде, трябва да имаш и правото да го правиш, дори да не можеш да си го позволиш.
Ако в момента в интернет може да се плячкосва авторски труд на поразия, това съвсем не е постижение на свободата, а е неин дефект. И ако сме благодарни за предоставеното пиратско време, без обаче да сме го приемали като даденост за вечни времена – трябва да признаем, че ACTA дори закъсня. В нейните детайли може и да се крие обичайният дявол, но принципът е безспорен. И ще бъде грешка той да се отрича изцяло заради подробностите. С други думи – може да се спори какво е кражба, но не трябва да се спори дали е позволено да се краде.
По-добре лош закон, отколкото беззаконие, което позволява, да кажем, да се вземе снимка от нечий профил във Facebook и с нея да бъде илюстрирано нещо, чието заглавие е „Теория и практика на секса с карачанската овца”. Би трябвало потърпевшият в случая да е човекът на снимката, но според схващанията на световния анти ACTA пролетариат самият той ще е жертва, ако му забранят да се забавлява толкова оригинално и да обменя забавлението си. Понеже интернет е свободна зона и всеки сам определя границите на свинщината, дори при изработката й да използва крадени материали.
По-правилното е всеки сам да определя каква цена да поиска за труда си, както и дали въобще да иска цена, когато го предлага в интернет. Интелигентният made in BG пример е издаден на DVD филм, чиито автори го пуснаха за свободно гледане на сайта си. С единственото условие – ако ви е харесал, почерпете ни по бира, като изпратите SMS с добавена стойност. Филмът струва пари и логиката е потребителите да платят за него, но колко са го направили доброволно – трябва да питаме за финансовия баланс на експеримента. Не бих се обзаложим обаче, че жестът е срещнал масово разбиране.
Другият пример е по-скоро пернишки. Някакъв маркетингов паразит качва български TV сериали във Vbox, като изрязва рекламните паузи и на тяхно място пуска свои клипове – става въпрос за екстрасенс, развалящ черни магии. На такъв с чук да му развалиш компютъра е най-малкото, което заслужава. Защото, като смесиш пиратлък със селски тарикатлък – комбинацията поне минимално трябва да бъде наказвана. И ако не става със закон – по какъв друг начин да стане. Да ходим да го чакаме пред къщата му с винкел може би.
