Ежедневен национален траур

Дните за национален траур освен почит към семействата на нелепо загинали хора, трябва да провокират и други мисли в главите ни. А именно-кога ще стане така, че да не се самоизбиваме?

Защото загиналите от скъсаната стена на язовира „Иваново”, нямаше да са жертви, ако в нашата мила държава се вземаха мерки за безопасност на съоръженията. Пиша „съоръженията”, защото освен язовири и язовирни стени, у нас има още стотици обекти, които могат да представляват потенциална опасност. Те са опасни, защото над 20 години в България цари тотална безстопанственост. Тя е причинена от пълното безхаберие на различни институции, политици, управници, а и обикновени граждани.

Малките бедствени ситуации в България набързо стават големи, защото ние сами си ги правим такива. Трагедията в южната част на страната го показа. Три дни кметове, държава, министерства и други чиновници спорят на кого е този язовир „Иваново”. Едните били пратили писмо, другите не го получили лично и си мислели, че не ги касае, третите пък май били нещо като собственици, ама не съвсем и чакали някой друг да вземе мерки. Невинни хора губят живота си, защото ситуацията в страната е идиотско престъпна и безотговорна.

Чак сега управниците ще въвеждат строг контрол за язовирите. Трябваше да починат толкова хора, за да се сети някой да проверява язовирите, стените им, инфраструктурата край тях. Да му дойде на акъла да попита колко са всъщност язовирите. Щото два дни никой не знаеше бройката им.

Докато не се сложи ред в тази държава, обществото ще се чувства като в ежедневен траур.

Деян Михайлов

Коментирай, анализирай, мисли! Ако искаш да публикуваш твой текст на този сайт, пращай го бързо на:  razmislibg@abv.bg