Ако Цветанов подаде исканата му оставка заради няколко поредни издънки на конкретни ченгета – означава ли, че и всеки здравен министър трябва да сдава поста след три поредни и завършили с починал пациент грешки на конкретни лекари.

Както и че социалният министър трябва да бъде сменен, защото подчинените му служби току-що проспаха как едни цигани от разградско село са гледали децата си така, че най-малкото успя да умре от продължителен глад, преди да се реализира житейски в някой приют. В семейство със седем деца, в което никой не работи, но плоденето не е спирало за година – няма как да не предвидиш, че вечерята може да не стига за всички и даже въобще да не се сервира всеки ден.

Ако всичко е принципно – значи малко оставки се искат тези дни. Съдейки по тях, според българския календар би трябвало да сме влезли в годината на малкия човек. Тъй като той задава големите теми в дневния ред на държавата и всичко изглежда така, сякаш общопартийното клише „правим политика за обикновените хора” никога не е било по-претъпкано от смисъл. Малкият човек го арестуват, бият го, той си вади медицинско и това веднага се превръща в политически проблем с цената на една министерска оставка. Направо е чудесно, ако няма нищо лично, а всичко е принципно.

Когато има принципен проблем с полицейско насилие, наред с личностните оставки би трябвало да се искат и принципни неща. Които гарантират, че дори хората да се сменят, системата ще работи добре. Например може да искат по-големи наказания за превишени правомощия, камери в районните управления, както и задължителен видеозапис на разпитите, за да не реши някое ченге, че електрошокът пести време при получаване на самопризнания. Без поставянето на подобни условия ще изглежда, че проблемът не е толкова полицейското насилие, колкото Цветанов. Тоест не е принципен, а личностен. Просто малко е маскиран.

Само преди няколко месеца по същия начин маскирахме и циганския проблем. Киро циганина от Катуница беше превърнат в рекламно лице на лицемерието, с което години на черното казвахме бяло. Той даде повода за протести в цялата страна, причината за които обаче беше много по-сериозна и мащабна. И включваше дори циганката, чието седмо бебе умря от глад тази седмица. Киро циганина го осъдиха, но нея няма кой да я спре пак да напълни корема. А той заслужава да е под денонощно наблюдение от социалните и при първите признаци на леко подуване да се прави тест за бременност. При положителен резултат пък да се вземат спешни мерки, защото не се забелязва полза от такива героини на естествения прираст.

Циганката и осеменяващият я мъж също са част от клишето за малкия човек, който обаче никога не успява да влезе в големия дневен ред на политиката. Даже не успява да предизвика поне скромно обществено внимание, а става въпрос за причиняване на смърт поради родителска немарливост. И се получава следният абсурд – ако в една болница, не дай Боже, почине дете, лекарите ги разкатават. Медиите предизвикват истерия, започват проверки, може да се стигне до съд, може дори и до присъди. Дотук всичко изглежда справедливо.

Когато обаче грешката не е лекарска, а родителска – например правиш ненормално много деца, не можеш да ги храниш всичките, някое от тях се разболява, но не го водиш на преглед и то влиза в болница, колкото да умре там, защото е прекалено късно – да сте чували за осъден заради подобна грешка. Не сте, но ще чуете, че Киро циганина са го осъдили. Добре са направили, но това да разрешава случайно генералния проблем, заради който всъщност преживяхме незабравимо циганско лято. Трябваше да бъде принципно, а то се получи само лично. Така си го представяме да се получи и с ченгетата. Цветанов се прибира вкъщи, както Киро циганина го прибират в затвора, а всички останали се прибират вкъщи доволни и пият по едно-две.

Без да се омаловажават преживяванията на оскърбените и унижените при арест или разпит, политическо предимство пред тях така и не получиха онези малки хора, които по селата ги пребиват за 5 лева, изнасилват ги на стари години с млади пишки и ги трепят като в някаква нечовешка компютърна игра за начинаещи изроди. Техните случаи са в пъти повече от тези на полицейско насилие и могат да бъдат обяснени с полицейско неприсъствие или бездействие.

От тях също може да бъде правена политика, също могат да бъдат чудесен повод за искане на оставки, защото селото плаче за патрулиращи ченгета, но никой не му ги праща. И ако нещата с МВР са принципни – смъкнатите насила гащи на всяка селска баба щяха да бъдат развявани като пленено от опозицията политическо знаме. Понеже без тази баба годината на малкия човек никога няма да започне. Колкото и да се сменят личностите на върха на системата, тя ще си остане непроменено зле работеща.

Калин Руменов, вестник „Новинар“