Носталгия по Октопода

„Гледам и не вярвам на ушите си”. Това наистина не може да бъде! В така нареченото обществено пространство, което е повече пространство, отколкото обществено, се появи носталгия по октопода. Странно е, нали?

МВР е в масирано настъпление срещу престъпността. Доскорошната боксова круша за престъпници, статистикът, който само отчиташе престъпления, сякаш се събуди и започна масови арести, акции, притискане на съмнителни лица. Това няма как да се хареса на определени лица. Защо ли? Ами сигурно, защото касичките им с пари, шефовете им, които диктуват какво да мислят ще поостанат малко на топло.

Ченгетата обаче действат. Умело записват дори действията си на видео, което бързо става хит в интернет. Честно казано, приятно е да се гледа, че и нашите могат да правят като спецченгетата от Западна Европа и Америка. И това не е пъчене и показване на мускули. Вика му се респектиране на престъпността. Противниците на акциите много добре го знаят и това явно ги плаши.

Доколко действията на МВР ще имат ефект е рано да се каже, защото битката с престъпността не е лесна работа и не е от днес за утре. Едно нещо обаче е притеснително – хора с високи обществени позиции правят изказвания, които звучат като защита на организираната престъпност.

Доскоро всички се молеха МВР да действа, да ни защитава, да арестува, да късала опашки на гущери. Правеха се семинари, социолози и политолози се плюнчеха пред микрофони и камери.

Днес при всичките акции на МВР, които са ясен знак, че поне се правят опити за промяна, критикарите обвиняват вътрешното ведомство в полицейщина и PR акции.

Кое точно беше имиджовото действие от страна на МВР по „спорните” операции? Че то след тях вместо одобрение се вдигна такава врява в защита на октопода, че обикновения българин се уплаши и обърка. Пита се дали наистина не живее в държавата на мафията, след като действия срещу организираната престъпност се приемат като ненужни, вредни и ограничаващи човешките права.

Известни социолози дори се изцепиха, че тях ги интересувал „политическия пъзел”, а не кой бил престъпник и кой крадял. Да, ама понеже народът ни не е съставен от летящи в облаците и зависими социолози и анализатори, го вълнува най-вече кога ще спрат течовете в държавата, кога ще престанат да му обират къщата и колата. Докога само той ще си плаща данъците, а на онези красавци в лимузините все ще им се разминава проверката?

Назряла е спешна необходимост да се установи защо видни „общественици” с НЕвидни шефове, насаждат носталгия по безгрижните за престъпността времена. Тогава ще разберем кой за кого работи и няма да ни е странно защо разни интелектуални капацитети смело защитават мафията. Нужно ни е нещо като пълно отваряне на досиетата, ама не само онези от ДС.

Защото едва ли носталгиците по октопода и обикновените граждани имат един и същ работодател!

Деян Михайлов